автор: Silver Wolfess

Сто дявола в душата ми беснеят,
нахълтаха като в крайбрежна кръчма.
От кол и от въже са. Става цветно.
Дотолкова, че второ им поръчвам.

Завихрят ли ме дни в кълбо от страсти,
сто възела разплитам, сто навързвам.
И прешлени пращят. С крила ли махам?
Понякога е смях, по-често – сълзи.

А ангелът воюва вместо мене.
И все прощава, кърпи небесата,
но съм ребро от мъжкото им Его –
зверче в капан, сред битките се мятам.

И чаткат през сезоните копита.
Редят григорианските си думи.
Годините вървят, а още сричам.
На смисъла им кой да ме научи?

Кой камъка по мен ще хвърли първи?
И грях, и свяст в утробата си нося.
Човешко е да се греши по пътя,
тежи ужасно ангелската кожа.