Днес отново разглеждам света
през очите на болката,
разчертана от релси трамвайни,
със душа, прогорена от тайни,
със графитена същност, разноцветна - отвън.
Всички изходи - вълчи капани -
ме разкъсват дори и насън.
Упои ме с илюзии.
Предозира ме с искане.
Имплантира ми вярване.
Днес ми вливаш очакване.
Изрежи празнината след себе си.
Детски страх от бездънното
още дебне ме в нощите.
Ослепявам от взиране
в избледнелите спомени.
Да си тръгваш е време,
а не идваш все още.