автор: lovelace

Твърде късно бе, а се сбогуваше –
шахматната дъска остана празна.
Царицата сред пешки пророкуваше,
на офицера станала омразна.

Болезнено глава превил бе царят.
Избутала го беше проста пешка.
Та той стремил се беше към безкрая,
а си отиде просто, по човешки.

Шахматната дъска – отново пълна.
Готова е за нов двубой, зловеща.
Надежда плаха крехко пак покълна -
различна, че ще бъде тази среща.