изтича
историята ни
през длани
като морски
пясък
изплъзва ми се
на тънки струй
огряна
от слънце
и потъва
в морето
на забравата
на фона
на италианска
канцонета
изплъзва ми се
.
.
.
енергията
няма
да ги остави
така да
потънат
ще ги прероди
като ангели
за мен си
нещо чисто
и се разхвърчаха
ангели безброй
като подплашено
стадо гълъби
над площад
Нотър Дам.
държа
съдбата си
в ръце
като светещо
кълбо
с твоята
ще я оплета
случихме се
отвъд
границите
на невъзможното
намерил си ме
прочети ме