автор: miglena

Какво
дишат
мечтите?
Наслада от карамелено-захарни несбъднатости.
Копнежно размечтани следи от червило.
Моето. Само за теб мечтаещо в слънчево.

Къде заспиват мечтите?
В паузите многословесни потънали пухено.
Сред неми неизречености недонагалени.
В лунносърпови мигове без мисъл изваяни.
Под балдахинена самотност в пурпурно.

Какво сънуват мечтите?
Безвъпросна омаяност. С пулсиращи отговори.
Хармонията на нирванно познание в златисто.
С кръв подписана страстна обич. Твоята. Към мен.

Кога живеят мечтите?
Умирайки в реалността. Нашепнати с любовна вреченост.
Докоснали със сини лапички сърцето ти отвътре.
Разпилени калейдоскопично в реалната ефирност.

Как изчезват мечтите?
Сляпоплачещи и безпризорно изоставени. Глухи.
Неумело заменени с фалшифицирани образи в сиво.
Задушени от двуизмерно безсилие. Недовъзпяти.

Защо търсиш мечтите?
Истински си в милата загриженост имам ли си шапка
да ме пази от слънцето, в закачливата ти ревност, че
и други мъжки очи ме гледат с изпиващо желание...

МЕЧТАНО МИСЛИ МЕ

това е лъчът в магическата фигура човешка звездност,
която ни свързва ^^^^^ както си мечтае Феичката
когато те рисувам с люляково-брокатено червило :))) :)))
Мечтите ми
вдъхват
гласа ти