автор: papacot

Душата ми изпива
и гледа на утайка.
(Очите ѝ скокливи).

С метличини и лайка
баирите завива.
(На смочета е майка).

Къде е смокът, питам.
На работа е, казва.
(Косите си разплита).

И снимки ми показва
от друго златно време.
(Играта ми разказва).

Играта е за силни.
За близане на рани.
(Играта е насилие).

Не тръгвай още, рано е.
А накъде да тръгвам?
(Намества си презрамките).

Погалвам бавно гърбом
смокинската ѝ кожа.
(И люспите остъргвам).

Отблясъци от нож
ни правят светли в тъмното.
(Нощта е като нощ).

Смокиня плаче мълком.
А смокът е на работа.
(Утайката си гълтам).

Утайката си гълтам.