автор: qhve

Лежеше, като вкочанена. Не помръдваше. Връщаше картини от ноща и търсеше сред гостите си, очи, които да приличат на онези, другите. После мина на познати в града – колеги, съседи. Изпитваше усещането,че е виждала тези очи.
Не можеше,да си обясни защо не се обебзпокои снощи. Сигурно наистина много е пила. След кокетните, зелени коктейлчета, на които беше свиканлал в грарда, това вино си бе свършшило работата. Паниката, с която се събуди, постепенно се уталожи, заедно с навизането на слънчевите лъчи. Стана.През деня се сещаше за очите, но през следващите все по рядко. Няколко дни обхождаше къщата, измисляше си къде, какво и как да се промени. Откри че има голяма, студена изба. Първо мислеше, да я превърне в ателие, но се сети,че картините й ще са много мрачни, заради малкото светлина. Ще си остане изба. Обора, обаче беше мястото за ателие. Прозорците му гледаха към далечната планина, до която очите стигаха по безкрайна поляна. Комшиите помогнаха. Три дни чистиха двора, за да се открият овошките. После събра, презрелите кайсии и сливи и ги раздаде на бабите. Сутрин си купуваше мляко от дадо Дашо. Първата сутрин й го подари, но после, тя настоя да си го плаща. Обади се, за да си продължи отпуска. Радваше се,че не взе лаптопа. Общуването с птичките й бе достатъчно. Не така, стоеше въпросът с мишките, няколко нощи спа на вън, докато добрия кмет я убеди, че вече няма да влизат под чаршафа й. Няколко пъти я изплашиха и по-загадъчни неща от мишките. Веднъж под стълбите измете фасове. Когато чистеха изсъхналите клони , в буетака намериха часовник. Не беше ръждив, значи е от скоро там. Опитваше се, да не отдава голямо значение на тези факти. Направи се,че не забелязва и стъпките от вътрешната страна на оградата, нито следите от гуми, от външната, след една дъждовна нощ. Но, всички, тези, малки нещица, се натрупаха, за да я подготвят за големия бум. Една нощ, новите пердета, коити беше си купила от селския магагзин, се разклатиха твърде силно, за обвини лекия повей. Още не беше заспала, сетивата й бяха в оная мъглявина, която е на прага между реалност и сън. Отвори очи, точно когато на прозореца се появи някой. Въздухът й секна за миг. Опита да извика, нямаше глас. Голяма глава, забучена върху безформени рамене, ръка, която приличаше на отрязан клон. Сбръчкано лице, по което сенките правеха трапища , гъсти вежди, надвиснали над очи......... Когато, погледна в очите, те отвяха страха и той отстъпи на доверието. Бяха същите очи, които зърна първата нощ.