автор: dany_super

На тази снимка съм аз. Много исках да сме двамата. Даже помолих Бриско да закрепи фотоапарата на някой клон и така да си имаме снимка от клонен поглед.
На тази снимка съм аз. Много исках да сме двамата. Даже помолих Бриско да закрепи фотоапарата на някой клон и така да си имаме снимка от клонен поглед.Tой за дa ми угоди,закачи апарата, но се оказа кофти стар модел без самоснимачка и за това го снимах аз като успях да прецакам снимката,после той снима мене и ето ме, няколко години и няколко писма по-късно виждам снимката си в едно списание и вместо да се учудя, се зарадвах.Защото щом снимката ми е тука...кой знае...може би....Когато Бриско умря,факта на смъртта му ни най-малко не оказа влияние на приятелството ни. Даже напротив, откакто е мъртъв сме още по-големи приятели. Разказвам страхотни истории, и Бриско го знае и ме моли да му ги разказвам. Сега разказвай. Ето така ми казваше, сега разказвай.Питах какво да му разкажа, той ми се усмихваше и отговаряше, че нямало значение, защото обичал гласа ми и лицето ми докато измислям, наистина нямало значение, стига да имам тема и тя да е интересна. Да е интересна за кого питах аз, за тебе, Франки, много ясно,че за тебе. Ти си този,който разказва, ако темата ти е важна за теб и си добър разказвач ще е важна и за мен. А ако темата ми е от голямо значение за мен и съм слаб разказвач? Тогава разказът ти ще е посредствен и няма да докосне никого. Ще се плъзга по повърхността на нещата, разбираш ли,Франки? Разбирах.Поемах си дъх ... а колко да е дълга историята? Колкото ти решиш, от тук до Луната и обратно или само до Луната, макар че ако е само до Луната лунните библиотекари ще ти я откраднат. (Лунните библиотекари ги бях измислил аз в една къса вечер, в която и на двама ни беше смешно. Наши си неща...).
Виж сега-не може така колкото аз искам ,има ограничения. Няколко хиляди знака. А ако не ми стигнат? Бриско мига и не разбира как така някой може да ограничава историята.Ами, може, казвам, няма място в списанието. Да я пуснат в два или три броя, не може- нямат такава политика. Искат история, а нямат политика,Бриско се обърква.обърквам се и аз. Мислим и двамата. Не им я давай тогава. Вече се ядосвам.
Ама ако не я дам ти няма да я прочетеш, а тя е за теб написана. Нали това са нашите писма. Аз измислям история, пращам я в някое списание, публикуват я, ти я прочиташ, разбираш каквото само ти трябва да разбереш и ми отговаряш. Имам право на едно писмо годишно от теб, а редакторите, тези кастрячи на чуждите истории решават колко дълго да е то. Понякога даже и теми си измислят и аз съвсем се обърквам какво точно искам да ти напиша. . Бриско безнадеждно маха с ръка. Тогава я дай на друго списание. Опитах, не помниш ли. Опитвах и там. Там моите истории са тежки, а списанието е леко, разбираш ли,Бриско?Как така лека тема? Ами така- мъжете в тези разкази казват на жените шунди, пишат съшо за лайна , много любима тяхна тема. Има и такива мъже, които пишат от името на жена, а даже не знаят нищо за женския свят. Разбираш ли,Бриско? Не е много по приказките,не разбира, клати глава, дъвче кибритена клечка и усмивката му залязва. Залязва и моята. Миналата година не успях да му пратя писмо.А ако не му пратя писмо не го сънувам и минава една тъжна година без да се срещна с него поне за една нощ или там колкото трае съня. Бриско плюе кибритената клечка и се събуждам някак леко, изведнъж, но плавно и много ми се пикае. Докато стоя прав и уринирам си спомям, че нещо съм сънувал, но какво точно не помня.

На тази снимка съм аз. Не е Франки. И това е ясно за всеки,който ме познава. Трябва само да погледне снимката и ще разбере,че това съм аз.На нея пише моето име, не неговото. Много одавна, но това съм аз. Франки обичаше да си измисля, но не истории, а факти.И като се уморяваше да ми казва колко много ме обича, си измисляше, че съм умрял, тогава наистина страдаше, а аз не го закачах, обикновено на петия или шестия ден ме поглеждаше с трезв поглед и казваше Бриско, ти се върна-щастлив, че обичта му към мен е победила смъртта. Не, не беше малоумен, поне не в този,клиничния, смисъл,беше просто много сам.Нямаше си никого, имаше голяма глава и беше човекът, който ме е обичал най-всеотдайно през целия ми живот. Ако някой му кажеше,.че трябва заради мен да умре, той вероятно не би попитал защо, а кога.Обичаше да му чета разкази. Не от книги,а публикувани в списания. Почти никога не ги харесваше. Казваше, че е отминало времето на добрия стар разказ, публикуван в американско списание.Не че имаше как да знае, но си измисли факта, че е живял в Америка и знае това-онова за писането на разкази и публикуването им в списания.
През краткия ми семеен живто живя с мен и жена ми, след развода само с мен. В съседната стая. Не ядеше много, рядко излизаше и ме караше да му чета. Не беше неграмотен. Твърдеше, че обича плътността на гласа ми. Не ходеше на работа, но и не ми струваше кой знае колко. Беше най-добрия ми приятел. Често забравяше, че е казал,че е готов да умре вместо мен и го повтсряше.. Не обичаше приказки, били за малки момченца, а той бил мъж. И затова му четях разкази.Не показа особени чувства към сина ми. Каза, че има мен и разказите ни. Напоследък трябва всяка сутрин да го будя точно в седем без десет, напикава се докато спи.Не ми пречи, обичам да ставам рано.не влизам в стаята му, не обича, само почуквам на вратата, той спи леко и ми отговаря. Днес явно му е от мълчаливите дни, ще почукам пак.

Пи.Ес.
Не разбирам абсолютно нищо. Днес имам рожден ден.Сутринта получих писмо от баща си. В него имаше снимка и два листа. Чета и недоумявам. Баща ми и майка ми са женени вече трийсет и пет години, никога не са били разведени, и с абсолютна сигурност знам,че на тази проклета снима е баща ми. Снимала го е майка в годината след сватбата им.Още не съм бил роден. Татко никога никога никога не е имал приятел на име Франки.И Франки никога не е могъл да живее у н нас, просто защото го е нямало.Стария май леко се е смахнал.Винаги си е бил такъв. Само едно нещо малко ме притеснява. Листата са изписани с еднакъв цвят мастило, но с различни почерци.Единият е негов, познавам го, другия... малко прилича на майчиния. Ще се обадя по телефона и ще кажа на майка да му се накара. Никога не съм обичал и разбирал шегичките му. Всяка година по една, точно на рождения ми ден.Не разбирам.