Зад опашката пяна от облаци пада,
сякаш цвят разпилян от глогини сред вятъра.
Тъй синигерът блясва в очите...Наслада
от дъга на Дега и малинова плахост.
Мой синигер, забравен сред листата зелени
на години черничевоздрачни, пак търся
твоята сянка - да мине през мене
и синджира, на който съм вързан, да скъса.