автор: galina

Мило братче, днес най-после се появиха ония от агенцията за недвижими имоти и половин час щракаха с фотоапарат къщата. Белким някой англичанин се подлъже да я купи.
Ти знаеш ли, че в селото вече има едни такива?
Купили къщата на пожарникаря, дето си вдигна дърмите и отиде да живее в града та сега, ако се подпали нещо, живи изгаряме. Нали тъй станало тази зима, като се подпалила къщата на Лила софиянката, оная дето се парясала с мъжа си, та се забила чак тука да живее с децата си в една наследствена къща. Без малко дечурлигата да изгорят заключени вътре. Сега цялото село събира пари за ремонт на къщата и всяка бабичка отделя по десет лева от пенсийката си...Кой колкото може, важното е, че още има човещина на тоя свят.
Та да ти разправям за англичаните. Големи лауреати ти казвам. Значи туй кОпането за нищо го нямат. Цял ден маат с мотиките из градината, некопнато място не остана в двора им. Ми те де са виждали мотика у Лондон или от където са там. И не им стига това, ами като видят комшийката си баба Вела, да крета из двора и тя да копае, англичанина прескача оградата и там подхваща с мотиката.
Ама тъй е, като няма фитнес в селото, да си раздвижват кокалите хората, в мотиката им е спасението.
Та тоя същият англичанин, като спре с копаенето, хуква към работилницата на дормаджийчето да му помага, че то нали сакато с единия крак, ама пък ръцете му златни. Маса да ти измайстори, прозорец да ти спретне, бе всичко дърводелско му иде отръки.
Изглежда англичанинът е решил занаят да учи, щото кога не копа все при него виси и се мъчи и той разни работи да майстори, че и пари не иска. Не знаех, че са такива ахмаци туй англичаните.
Пък англичанката Оправна, та Оправна. Къщата й свети, чиста като аптека. И уж всичко им е наред, ама една мълва тръгнала из селото, а знаеш как е дето хората си познават и кътните зъби.
Бе нямали брак тия хоря бе, къщял дан може тъй. Бабите сън не ги хващало от тая мисъл. Те и без това по цели нощи си бъбрят с караконджулите, ама след тая клюка, хептен...
И решили един ден да отидат и да ги сватосат, щото не може така да се разваля моралът на селото. Туй да не ти е в града...
Отишли те в къщата на англичаните и хъкъта-мъкъта, изплюли камъчето накрая.
- Не може тъй - рекли - харни ора сте, дайте да ви оженим. Ще ви вдигнем сватба за чудо и приказ, баш по българските обичаи.
Англичаните помислили, помислили и взели да клатят глави напред назад в знак на съгласие. Ама нали тоя жест по нашите български обичаи значи не, щото все всички обратно, пък ний терсене...
Притеснили се бабите, че сватосването запецва и започнали пак отначало.
- Ма не мой тъй ма, чедо, - заагитирали те англичанката - ми срамота от хората е, какво ще кажат комшиите от другото село, дето все ни търсят цаката да ни се присмеят за нещо.
Англичанката пак заклатила глава напред назад, ама и бабите упорити...
- Ши та облечем в български сукман, досущ българска булка ши бъдеш. Ти само склони. Хем и нашите сърца да развеселите, че то напоследък само по погребения ходим.
На англичанката чак й светнали очите през очилата, като чула за сукмана и пак заклатила глава, ама този път се сетила да каже и едно "да", та се разбрали най-после със сватовниците.
Едно нещо само ги притеснило, горките, че тая булка англичанка не искала сукман прояден от молци, а чисто нов. А къде ти нов сукман в днешно време. Разгеле, една по-млада жена от селото се решила да извеза един сукман, под вещото ръководство на бабите и сега цяло село се готви за сватба, ама чисто българска, с носии, с бъклици и прочие салтанати. Ми англичани ще се венчават ей, къщял да не е българска сватба!
Пък току виж, като надойдат и техните роднини за събитието и ние сме се уредили с клиенти за къщата, дето се вика...