автор: lovelace

На запад виждам зарево.
Със вик умира болка,
в стихия се преражда.
И цялото ми същество
се свива, става малко,
покорено от миража.

А после – мрак и тишина,
Космическо ридание
и прераждане щастливо...,
но туй мираж е на нощта,
а тихото стенание
пак в мен остава – живо.

06/08/09