Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Приятелите ни финикийците Зная какво място заемат парите в нашия свят.Зная,че без тях не може,но за разлика от други хора,за мен те не са цел,а само средство за препитание. Няма да обяснявам,че с усмивка не мога да си платя нито парното нито тока,или че без тях мога да направя нещо...С течение на времето толкова ме промениха,че ако нямах в джоба си поне оседемдесет-сто лева,нямах самочувствие.Около мен винаги имаше приятели,с които се чувствах добре,смееха се на вицовете ми и имах огромен успех сред женския пол въпреки,че не съм красавец.Всяка вечер плащах сметки по около 50-70лева и всички ме обичаха.
По-късно нещата се промениха. Постепенно. Минаха доста години,докато ме завърти животът и разбера кои са приятелите ми,но началото на промяната вътре в мен започна в един есенен следобед преди много години.Бе по време на инфлацията и няколко дни преди този ден бяха пуснали в обращение новата банкнота от петстотин лева.Прибирах се към вкъщи със своя позната,а на десетина метра пред нас вървяха възрастна двойка,спретнато облечени,но дори от разстоянието,на което се намираха,забелязах,че въпреки че са чисти и изгладени,дрехите им са доста износени.Приличаха на привърженици на БСП,завръщащи се от митинг.
Аз съм доста висок и слаб и ходя леко прегърбен,с поглед забит в земята.Това е и причината да не пропускам нищо,изпаднало от нечий джоб по улиците и тротоарите.Така и не пропуснах чисто новата зелена банкнота от петстотин лева,която лежеше на пустия тротоар на по-малко от пет-шест метра пред очарователната възрастна двойка,с които бяхме сами от тази страна на тротоара.
Споделих с придружителката си за това което съм видял и изразих надежда,че ще я видят и ще я вземат,в замяна на което получих мълчалив отговор от рода на :"Май те е напекло Слънцето!!!",А за мен това щеше да бъде най-голямата награда...Наложи се да я хвана за ръката и да не я изпусна,за да не изтича и да ги грабне.По принцип съм атеист,но не спирах да се моля на Господ поне за миг да отделят поглед един от друг и да спрат разговора и да я забележат.
Не бях виждал млада влюбена двойка,която да събуди толкова умиление у мен...Та продължавах да се моля да стане нещо и някой от тях да погледне надолу и да ги види,но уви.Възрастният господин ги настъпи и продължиха пътя си.
Късогледата ми придружителка не спираше да се взира напред и встрани,но когато ги забеляза,вече бе твърде късно.Опита се да ме изблъска,за да ги вземе,но не успя да ме уцели,понеже в този момент се навеждах да ги вдигна.
- Харесала съм си едни обувки...Купи ми ги!И без това са ти паднали от небето,а и искаше да ги вземат старците...
- Майната им на твоите обувки!Ще ти ги купя,само ми дай съвет как мога да им дам парите,без да нараня достойнството им!Няма да стане ако ида при тях и им кажа,че са изпаднали от тях,понеже ги пуснаха в обращение преди два-три дни,а пенсиите и на двамата,взети заедно,са по-малка сума,да не говорим,че щом аз за първи път виждам купюрата,едва ли са я виждали и те...
Намирането на тези пари ми носи и до ден днешен горчив вкус в устата.А когато стана така,че останах аз без пари,нито един от така наречените ми "приятели",който въпреки молбите ми не ми донесе отпадъци от домашната си трапеза,с които да нахраня кучетата си въпреки,че нямаше нито един от тях,който да не е вземал пари от мен в заем - от петстотин,до три хиляди лева сегашни пари и естествено не са ми върнали дори стотинка.
Имам един въпрос към вас - познавате ли по голям бунак от мен?...Едва ли,но все пак при мен идват познати,които споделят,че когато дойдат,с мен им е спокойно и приятно и съжаляват,че съм женен....
Така,че ако искате да видите наивен до глупост човек,елате ми на гости!Само,че трябва да знаете предварително,че все още съм фалирал...
Публикувано от Angela на 21.08.2004 @ 02:04:34
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.6 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 68750 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Приятелите ни финикийците" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приятелите ни финикийците от Bathory на 21.08.2004 @ 02:28:29 (Профил | Изпрати бележка) | Незнам дали това е твоя реална случка или просто разказ, но ще споделя накратко нещо лично като потвърждение на тезата "пари-приятели":
Преди години рожденните ми дни бяха като малки сватби - с ужасно много хора, в скъпи заведения и т.н. След години, когато нямах същите възможности, установих, че едва 3-4 човека от многото, продължават да ми честитят празника. Останалите го бяха забравили удобно...
Та така... пишеш за адски познати неща. Но го правиш страшно истинско:))) |
Re: Приятелите ни финикийците от foolish (purtchys@dbv.bg) на 21.08.2004 @ 02:47:36 (Профил | Изпрати бележка) | Разказа го написах за около тридесет минути,а може и по-малко.Не съм засичал.А колкото до "приятелите" - хората са казали"Човек няма приятели,има само познати!" Добри познати,много добри познати и просто познати...Богатство е човек да има приятел!Такова нещо с нищо не може да се замени,но бъди такъв към него и се отнасяй с него така,както би желал да се отнасят с теб,защото това е нещо,което се гради с години,а се унищожава безвъзвратно за минути.Да си призная честно,до сега не съм имал възможност да прочета нещо твое/или може и да съм прочел,но да не помня ника ти - извини ме,че ти говоря на "Ти",но ме убедиха,че така е по-добре ако не за друго,то поне защото скъсява дистанцията.Утре следобед,или привечер,ще имам свободно време и ще го посветя на произведениятата ти!
Лека нощ и всичко най-добро! |
]
Re: Приятелите ни финикийците от Marta (marta@all.bg) на 21.08.2004 @ 15:30:06 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Живея с героя от разказа ти 13 години ;-))
Преживяла съм го отдръпването и отсяването на приятелите, но човекът ми е Човек и съм сигурна, че сме преминали през тръните на немотията за добро.
Поздрави! |
]
Re: Приятелите ни финикийците от foolish (purtchys@dbv.bg) на 22.08.2004 @ 00:45:41 (Профил | Изпрати бележка) | Бъди сигурна,че винаги можеш да се довериш на този човек!Той ще бъде с теб и в добри и в лоши дни...
Желая Ви много споделена радост и щастие! |
]
]
Re: Приятелите ни финикийците от Ufff на 23.08.2004 @ 15:13:09 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки от нас има по един поне горчив"паричен" урок в живота си.
Най -хубавото нещо на липсата на пари е ,че се улеснява процеса по преброяване на приятелите:))))) |
Re: Приятелите ни финикийците от foolish (purtchys@dbv.bg) на 25.08.2004 @ 01:00:10 (Профил | Изпрати бележка) | Вярно е,но е много болезнено!Да видиш и осъзнаеш че си бил лъган толкова време.... |
]
Re: Приятелите ни финикийците от Ufff на 25.08.2004 @ 01:03:20 (Профил | Изпрати бележка) | Е, дето се вика-всяко зло за добро.Идва помъдряването.Или поне си въобразяваме,че е така до следващата грешка:) |
]
Re: Приятелите ни финикийците от foolish (purtchys@dbv.bg) на 25.08.2004 @ 16:55:25 (Профил | Изпрати бележка) | Човек е такъв,какъвто е.Следващият път,когато срещна някой в нужда,пак ще помогна,стига да имам възможност.
Благодаря ти за отзивите и ти желая приятен ден и всичко най-добро!
|
]
Re: Приятелите ни финикийците от LadyDy на 24.08.2004 @ 18:04:24 (Профил | Изпрати бележка) | Непременно ще ти дойда на гости! Сериозно!
Но току що реших нещо!
Ще пусна нещо на сайта, ей сега ще го пусна, виж го, моля те...Пускам го ЗА ТЕБ... Искам да знаеш, че има "бунаци" като теб... Има ги и слава Богу... |
Re: Приятелите ни финикийците от foolish (purtchys@dbv.bg) на 25.08.2004 @ 01:11:30 (Профил | Изпрати бележка) | Въобще не ме притесняваш!Това не е никакво откритие - аз си го зная от край време но никога не бих се променил.А колкото до последните два разказа,аз също ги прочетох днес,понеже нямах никакъв спомен/Бях в алкохолно опиянение докато ги писах/.Определено си заслужавам критиките - не е редно да се пише,докато нямаш миг спокойствие и непрекъснато трябва да внимаваш малки деца,които майките им не са ги поставили да спят да не натискат който бутон им привлече вниманието. |
] | |