автор: hixxtam

Писък на гларус
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг
светулка в очите до теб-
къшейче хляб
в уморените мисли на скитник.
Пръстите смесват
мечтите си с бриз закъснял.
Нежност и болка
в озона и в края на лятото.
Безмълвно сбогуване…
Вече нощта изсветля.
Бършеш сълзите и шепнеш:

- Прости ми!... От вятъра е…