автор: Izabella

Колко красиво звучащи думи.

На пръв поглед, направо вълшебни.
Всъщност - опит за равносметка.
Тили си ми потребен? Аз ли съм ти потребна?
Да обичаш,
всъщност какво означава?
Да даваш любов или да притежаваш
е само едната страна на луната,
защото може би другата е затъмнена
и притаена, и разгневена.
Защото да обичаш не е обещание
не е и добре написана книга. Не е оправдание.
Не са няколко незабравими изискани мига.

Да обичаш означава винаги много повече.

Да обичаш, когато боли.
Не, не е мазохизъм или цинизъм,
а приемане на различна,
ужасно различна вселена,
от друг сътворена
и подредена, и обяснена, и
истинска
не по-малко от твоята собствена.

Да обичаш, когато е тъжно,
защото в нечии други очи са разцъфнали орхидеи,
но не от онези белите, с аромат на мечти,
a отчаяни, тъмносини и наситено непреклонни
от които много тежи. А мълчи...
мълчи страхът от изстрадани спомени.

Да обичаш, когато вали
неразбирането по лицето ти
и студено е. А ти си само снежинка,
смесена със снега по елите отвън
но недокоснато от студа е сърцето ти,
и тупти, и крещи, и се моли.
И обяснява. И изживява пак и пак
всяка зима,
и след нея пак огнено остава,
защото прощава и осъзнава,
и в себе си ураганите укротява...

Да обичаш...
Да убиваш егото в себе си,
без да се обезличаваш.
Да губиш с достойнство. C достойнство да побеждаваш.
Дори без да разбираш напълно,
другомислието да уважаваш.
Да умееш да летиш с нечии чужди криле,
дори да не са ти по мярка.
Когато сгрешиш - да признаеш.
Когато си прав - подкрепа да имаш,
да бъдеш прав за двама.

Да обичаш
може би
означава - равeн.