автор: thebigplucky

Питам се – с теб как ли ще е...
Внезапна игра на случайности ли, уталожила страстите и самотата.
Сезонен роман, погалил повърхността на прекрасното в есента ни.
Прегризваща гърлата болка, по-силна от вълчи глад
и оставяща по-жестоки рани...
И не знам...
Отговорите не разгадавам.

Питам се, дали осъзнаваш
пробуждането на онова, в тъмната ни страна,
на което няма как да не сме подвластни.
И това, зад смеха в погледа ти,
което немигащо в мен се е взряло -
дали е зов на жена, почувствала се желана
или е нещо още по-древно и по-коварно.

Питам се, да ли се питаш в мен какво витае.
Отвъд обърканите ми представи за допустимост и реалност -
в какво вярвам.
Присъда ли ще ти бъда или подарък;
любов ли ще съм ти или допустимото прелюбодеяние.

Питам се, ако с теб се отминем,
дали някога ще узнаем,
какво би било без да се е случило това с нас?!
И докога бихме могли да го правим
... или отлагаме?!
И дали ще се противопоставим на желанията си
и с тях ще гаснем?!
И дали да не опростим нещата,
оставяйки всичко така, както съдбата го пожелае?!...

И когато узнаем
през какво трябва да прегазим, без на никого да казваме
за да стигнем до здраво,
и каквото – не е трябвало -
дали тогава ще открием отговорите на останалото?!

... Виждам те -
с разгърдена риза и с цвете в косите, носиш ми в шепи жива вода.
На колене падам, пия от дланите ти...
Изпивам жаждата си.
И не питам – трябва ли.
Не питам.
Не питам...

... Не искам да знам...
_________