автор: _katerina_

Летя в измерения други,различни-
пространства космични,полета епични.
Звезди и галактики мигом пресичам,
но теб не намирам,във теб да се вричам.

Потъвам във облак от спомени нежни,
теменужено -сини ласки,копнежи,
срещи среднощни,мигове грешни,
бури страсти в омайните мрежи.

В морето от розови блянове плувам
и бисери нижа-парчета любов.
Искрицата в пламък отново да лумне
и пак да те имам изпращам ти зов.

В различни съзвездия с теб сме сега
и само съня ми остана в нощта,
но пак да те стигна протягам ръка,
чух безгранична била любовта.