автор: yotovava

Цяла нощ пихме дъжд от олука,
мрак кадифен по телата ни тече
Ни зората я чухме кога се разпука,
ни деня, разтопен в следзалезна вечер.

- Тръгни си – шептях – така да запомня,
всяка минута, прекарана снощи,
горещите длани, тъмния поглед
в които топях се и молех за още!

Иди си, тъгата преди да e слязла
и хвърлила мрежи в очите ми тежки,
преди сивота да погълне дъгата,
и дълго да нищи скръб от небето.

Пеперудите хищни вече заграбиха
всяка прашинка от това пълнолуние.
Дебне лукавият страх зад оградата,
че утре животът ще тръгне по-мудeн.

Когато се върнеш, бъди буреносен
нечакан, внезапен, ранен и зависим
в ласка и нежност юмрук да заровиш
и дълго, и жадно обич да дишаш….
12.05.2009