автор: jelyaznovski

Наредили сме се около масата.
Осем души сме, а е тихо. Обядваме и приказките са стихнали. Поне докато са залъже гладът…
Изведнъж вратата се отваря, в трапезарията влиза съседчето Стилян. Няма “Добър ден”, няма нищо. Минава, все едно, че стаята е празна, и продължава към дъното на коридора.
- Ало, къде бе, Стиляне ? – пита Нина.
- Отивам да акам – казва делово малкият.
- А ти защо не акаш във вашия си клозет?
- Ами вие имате седалка. Имате и казанче…