Под Рушидовата къща
в паметта ми се завръща
онзи мил и благ покой
в летен пек и златен зной.
Гледам острите върхари,
бързеите на Искър буен.
Манастира на чукари
с божий промисъл е турен.
От историята славна
патриарси и монаси
молят се и пеят псалми
за спасение на духа си.
Дъх таил във църква стара
плахичко и аз пристъпам.
Грешната душа в олтара
да спася и да се кая.