Лятото е тръгнало на път.
Дълго влачи меховете тежки.
Стърнищата го чакаха, като жена
орисана на обич и на грешки.
Посегнаха със думи и ръце,
догониха го и пробиха меха.
Пороят чакал дълго- заваля,
удави и петела, и човека.
Едва ли е любов това
помита като бедствие душите.
Петелът се удави, за това
изкукуригах аз- жената светла.
И утрото по-леко от преди
с юмручета очите си разлисти.
Около мен жужат пчели-
лятото ми с мед ще се засити.
10.08.2009