Магистралата свърши
и криввам в неясното,
само пътища стръмни
и пътечки проблясват.
.................................
Но къде ми е хълмът,
от който безпаметно
скачах в нищото,
премаляла от страх и желания!?
А крилете къде са,
които спасяваха
твърдоглавите сънища
и мечтите наяве?
Изтъняха ли сенките
огнен миг приютявали...
Ах, луната гальовна
кой нахалник удави я?
.................................
Днес неравният път
всички болки пресява,
безпристрастен и ням,
той от мен ме спасява!