автор: felisia

Порой.
Потоп.....и може би спасение
от спомените ми за теб и от копнежите,
които всеки ден покълват , като плевели
и задушават светлото във мене.
Дано да се удавят и мечтите
в прегръдките ти да заспивам нежна
дъжда да завлече от мен завинаги
последните зрънца надежда,
за да изгният и да осъзная,
че твоят свят от моя е различен
и съм те искала защото съм ината,
а не защото до полуда те обичам.
И да не спира да вали със седмици
или със месеци дори да продължава
додето те измие и от кожата
по нея аромата ти остана.
Остана , като дяволска примамка
да има за какво да се захвана,
като отчаяна удавница за сламка.......
Да падне гръм !!!
Дано да те забравя...