автор: yova

Исках да ти кажа,
но ме спира пътят, по който вървя
и няма врата, през която да премина
и да съм отново такава, каквато съм.

Затова избрах
самотата на мислите и облаците,
те плуват в небето като невидими кораби
и ще се спусне над теб дъжд от моите мисли.

Не ме питай защо
понякога плача и прегръщам дърветата,
сълзите ми потичат дълбоко в корените
и някой ден ще разцъфнат с моята любов.

Ти не си това, което си
и аз знам, но продължавам да си вярвам,
защото се нуждая от пътя, който води до теб
и тогава ще мога да ти разкажа за тревите.

Исках да ти кажа,
че между разума и чувствата има празнина,
тя не може да се прескочи, нито-извърви,
затова се уча да летя като нощните пеперудите.