автор: kasiana

( На съпруга ми)
Завърнах се във себе си, възвърнах си душата,
политнала без време незнайно накъде...
От болката обсебена потъвах в тишината,
в тъгите свои дремех зад плътното перде.
Но баста! Вече искам си моментната охота!
Не някога, не утре, а днес, дори сега!
От бляновете писна ми! Безкрайната им флота
не струва и кутрè от струйката мъзга,
която от лозичките след пролетна резитба
на капчици се стича към топлата земя…
Захвърлям вече всички измислици, поличби…
Пак искам да обичам, в кръвта ти да шумя…
Ти дълго се надява да се завърна в тебе,
в зеницата да зърна на твоето сърце…
И не за мъжка слава, и не от мъжко его,
а с обич да прегърнеш мен с твоите ръце.
Каква е тази сила, стаена в твойто рамо,
която ме окриля в живота всеки ден,
която ме обича и с обичта на мама,
единствено сравнима е винаги за мен.