Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 6
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Administrator
:: pastirka
:: KBoianov
:: Albatros
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПризрачните къщи - 3
раздел: Други ...
автор: galina

Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някой, да усетя, че има живот и тука. С намерението да се сблъскам с някакво оживление, минах край кръчмата, ама и на нея горката и ударили катинара. А село без кръчва - кучета го яли. Че то е все едно държава без парламент, така да се каже.


Къде другаде, ако не в кръчмата се бистри политиката, оправят се местните клюки и интриги, "завъждат се" арътлици...
Ти, братче, чувал ли си какво значи туй арътлик? Че туй е нещо много повече от приятел, ми то си е направо почти брат.
Харесат ли се някои за арътлици, това е за цял живот / е почти /. С арътлика и семейството му си празнуваш празниците, тях търсиш в беда, бе голяма работа е ще знаеш. Но както се казва, в кръчма арътлик се "завъжда", ама и арътлик се губи.Щото то кръчмата си е като нож с две остриета и сближава и врагове създава.
Та спомних си, братче, за едни такива арътлици, дето всеки ден си пиеха ракийката заедно и си бяха като двама братя неразделни. Един съботен следобед, пак си пийвали двамата и си бъбрели дружески, когато на вратата на кръчмата се запнал комшията на единия от тях и още от там почнал да се моли.
- Аман-заман, Гоше, ти баща, ти майка...
- Кажи бе, комшо, - ухилил се Гошето, единият от арътлиците - какво е станало?
- Бе нали шурето ни беше на гости днеска и подир обед тръгнаха да си ходят. Да ама колата им взела, че закъсала по пътя, пък с малко детенце, горките, а и в тая пустош къде ти пътна помощ...
- Тц, тц, тц...- зацъкал съчувствено с език Гошето, нали е добра душа.
- Та те моля - заумилквал се комшията му - да се качиш с мен на Москвича и да идем да му помогнем, че ти по ги разбираш тия машинарии. Ей на и въже съм взел, ако се наложи в краен случай, да го тегля на буксир.
- Добре бе, комшо, - рекъл Гошето, нали добра душа, и гаврътнал на екс остатъка от ракията. Да идем да я видим тая "барака", какво се е запецнала, като магаре на лед.
После се обърнал към арътлика си и рекъл:
- Пък ти, арътлик, иди предупреди булката, че ще закъснея, пък може , ако се наложи, и в града да остана.
- Нямай грижа - махнал с ръка в знак на съгласие арътлика на Гошето и продължил да си пие ракията. След още няколко чашки огнена течност и незнам колко си бири, най-после се сетил, че е дал обещание на Гошето да предупреди жена му, а арътлик дума даде ли - спазва я.
Затътрил се той към къщата на Гошето, ама като стигнал там, гледа всичко тъмнее.
"Легнала си е изглежда жената." - рекъл си той и аха да се върне. Но от ракията ли, от що ли, като си я представил в леглото тая гошовата булка, нещо се подпалило в него и си казал:"Ша вляза аз да и кажа..."
А булката на Гошето, свикнала със запоите на мъжа си и късните му прибирания, оставяла вратата отключена, та да може оня да долазва някак си до леглото.
Намъкнал се в къщата арътликът и право в стаята, в която знаел, че спят арътлиците. Изул набързо панталона си и се шмугнал тихом-мълком в леглото.
Сънената жена, свикнала на вонята на бъчва, която възпроизвеждал благоверния й след кръчма и на среднощните му мераци, оставила го "да си начеше крастата", с надежда по-бързо да миряса и да заспи. Ама по едно време, по чалъма ли, по габарита ли, усетила, че туй не е онуй, дето му е свикнала и скочила уплашено в леглото, взирайки се в тъмното в мъжа до нея.
- Абе ти бе, чумо черна, що щеш в леглото ми бе, хайванино с хайванина ти?!
- Тихо ма, Стано, тихо - замолил се арътликът - ще чуят комшиите.
- Комшиите ли - викнала още по-разярена арътличката - ти като се намъкна тука не мислеше ли за комшиите? Де го другият пияндурник?
- Ми той Гошето вика, иди вика, да кажеш на булката вика, че тази нощ няма да се върна.
- Тъй ли?! И да не те прати да го заместваш, а ?!
Бясна и изнервена, Гошовица заблъскала арътлика с каквото и попадне.
- Марш от тука гиди мискинино и очите ми да не са те видели повече!
Арътликът едва успял да скочи в гащите и по най-бързия начин се изнесъл навън съпроводен от тежките клетви на Гошовица.
- Земичката черната да те изяде дано, бял ден да не видиш, дето за резил е направи!
Ей тъй, братче, кръчмата събира и дели понякога. Ама и без кръчма хич бива ли?!


Публикувано от alfa_c на 06.08.2009 @ 12:32:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   galina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:34:21 часа

добави твой текст
"Призрачните къщи - 3" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Призрачните къщи - 3
от voda на 06.08.2009 @ 21:34:31
(Профил | Изпрати бележка)
Браво на арътлика!
И на Гошовица, де!! :)))


Re: Призрачните къщи - 3
от galina (diana610@abv.bg) на 06.08.2009 @ 21:41:34
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg
Е, сега не разбрах на кой повече ръкопляскаш ? :)))

]


Re: Призрачните къщи - 3
от iar на 06.08.2009 @ 23:30:31
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво разказваш. Тая тема, за приятелите / арътлъците / напоследък явно ти е влезла под кожата...

Твой приятел: Тома


Re: Призрачните къщи - 3
от galina (diana610@abv.bg) на 07.08.2009 @ 11:21:06
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg
Ще повярваш ли, че това което разказвам наистина се е случвало? Естествено е да има и малка доза художествена измислица, ама тя е колкото да се заформи разказът.И тук и в предишните откъси на "Призрачните къщи", главните герои не са измислени.Някой от тях вече не са между живите, а други са се превърнали в сенки на самите себе си, а като си спомня как кипяха от енергия, емоции и страсти и колко живот имаше в тия къщи, превърнали се днес в свърталища на спомени-призраци...
Иска ми се отново да опитам да възкреся онова село, което познавам от детските си години, с малко хумор и много обич.

Френд! :)

]


Re: Призрачните къщи - 3
от proletna на 15.09.2009 @ 18:48:49
(Профил | Изпрати бележка)
:)))


Re: Призрачните къщи - 3
от galina (diana610@abv.bg) на 16.09.2009 @ 11:50:47
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg
:)

]