автор: jelyaznovski

На обяд припече.
- Прежуря - загрижи се Нина.- Пак ще вали!
- Да вали, защо се притесняваш..
- Всеки ден вали и пече, пече и вали. Ще изсъхнат доматите от болести!
- Да бе, да бе...
Излизам пред портата. Там е сянка от черешата. Вече гърми.
Бай Пено бърза, бърза към мерата.
- Накъде, бай Пено?
- Имам среща.
- С кого, бе човек, дъжд идва.
- С кобилката...
- Бързай тогава.
- И да бързам и да не бързам- все тая. Пече, вали, вали пече - все болести.
Закапа. Бай Пено затича за срещата си. Прибирам се вкъщи. Ветко пресича улицата и напира връз вратата. Трябва да му покажа новия ширт. Слизам да му отворя. Влизаме вкъщи мокри като къртици след поливка.
- Какво ти стана, бе човек. Какъв ти е зорът, та не можа да дочакаш да спре?
- Мани, мани, жената ме пришпори. Дай от оная отрова, дето пръскахме миналия път...Чe то вали- пече, пече- вали...Рай за маната.
Давам му отрова. Докато Ветко пресече улицата, дъждът спря. И слънцето отново припече.
- Голяма работа е тая година! - казва Боско през оградата.- Вали- пече, пече -вали, една мана се е задала...
- Да бе, трябва да пръскаме.
Боско бърза към обора.
- То аз да сваря да сложа на кравите.
- Ама за сеното - добре, нали! - застигам го аз.
- Добре е, ама маната...
Надвечер Пашо и Васето идват на мастичка.
- Как е наште? - поздравява Пашо.
- А-а-а - добре е, Паше. Ама една мана се е задала...