автор: gabyshek

Друже,
вземи от старата ракия,
аз от мезето ще завия...
за да забравиме за клюките
нека излеземе под буките...

Да засвириш на китара,
да излеем мъка стара -
за куршум, инфаркт и рани,
за стари болки от мадами...

Да възпеем хубави моменти,
минаващи пред нас на ленти,
за приятелите стари
и за днешните другари.

А щом попееме за тях,
не ще ни бъде вече страх,
защото спомен лош и мъка
ще оставим във гора, под бука...

Със нас обратно ще си върнем
мечти за щастие, любов и радост,
на други може да раздаваме,
но и за нас ще имаме, до старост!