автор: tomad

Тя ме гледаше,
сякаш
измерваше челото ми
спрямо това на Христос.
На Разпятие.
В малък мащаб.
На стената.

Аз ù казвах,
че всички паралели
в света са имагинерни.
Така се разминават
гледни точки.
И, че хората, отглеждани
като във ферми,
виреят в химизираните
почви.

Тя ме гледаше,
съзерцаваше.
И опитно
се глезеше,
докато преценяваше
дали банковата ми
сметка e достатъчно голяма,
че да нахраня
с насъщен раята.

Аз ù казвах,
че любовта
не познава понятия.
Че е висше
сливане
духовно.
И, че няма да ни
погнат със разпятия,
дори и да подходим
по-греховно.

Тя премести поглед.
Към стената.
Сякаш си търсеше
гол фетиш
за палаво настроение.
Пофлиртува и си тръгна.
Жената
нямаше влечение
към човек
без пари
за бакшиш...

... и поне за едно възкресение.



--

28.07.2009