автор: thebigplucky

Вяра си ми.
На теб се уповавам.
Не на думите ти,
а на онова, което не казваш.
На онова, което в теб създателят е оставил.
На древната тайна, заключена в душата,
предопределила да те открия
и разгадая.

Надежда си ми.
След теб кретам беден и клет.
Пълзя по пътеките на битието –
търся цветето, избрано в късна неделя -
да ти го поднеса на колене
и да изрека молитва съкровена.

Любов си ми.
Лъч светъл, обречен да ме следва,
озарил в розово острите ръбове на натрошения делник.
Безсъница си ми нежна,
прегръдка неземно трепетна.
Неизпята песен...
Стих неизречен пред теб...
____________