автор: Silver Wolfess

И селски луд си нямат за пейзажа…
Кутре е вятърът и брули джанки.
Понякога слънчасва и задрямва,
и клепа с листи в клоните на август.

Предишните мадони са старици.
Изтеглят златна нишка от небето,
предат,
          предат,
                    и времето навиват
и чаткат с куки – правят му елече.

Кому е нужно? Глъхнат имената.
Жена ли е, до края си е люлка…
Изпуска бримка, бримчица намята,
пътечка към невидимото спуска.

И шарят,
          шарят мислите по пътя.
Ще свърне ли човек в такава пустош?
Децата по асфалта вече стъпват,
а дядовците с ангелите пушат.

Разгръщам ги – чупливи пергаменти.
Там всичко е записано – до жилка.
И бързат, бързат куките в ръцете…
А някой отдалече вика,
          вика...