автор: jelyaznovski

И двамата Ветковци, първи братовчеди, имат коне. Имат и автомобили, но конете са друга опера, както се казва. Хубавият кон е като хубавата жена и старовремският български ген все още подклажда тоя мерак.
Та двамата Ветковци, врата до врата, са отгледали по една кобила още от малко конче и никого не могат да упрекнат ако им са крантави конете и само те могат да се похвалят с хубавините им.
Кобилата на Голям Ветко е сивобяла. Висока, тънка. Красиво, грациозно животно, глезено и непослушно. Дето вика жена ми: Ветко, тя се обижда като я впрягаш тая красавица, затова не слуша. Но на Голям Ветко му е кеф да я напъха в ярема, да застане прав в каруцата и да я подгони из селото. И избира най-дългия път до целта, най-дълго да го гледат и да цъкат...
А Малък Ветко обратно. При него всичко е солидно. Каруцата му е потегната само с болтове, няма нито един пирон, нито едно парче тел- почти небългарско отношение към този универсален материал, уред и инструмент. Такава солидна е и кобилата му. Ръждиво-кафява, ниска, набита, с дебели крака. Общо взето неугледно животно. Но силно, работно и дисциплинирано. "Като танк сме - казва гордо Малък Ветко.- Оня ден пак довлякох на Герго трактора". И никой не се съмнява, че така е било...
- Ветко, свърши ми пясъка. Да ми докараш една каруца, ама когато ти кажа, че още не съм взел пенсията...
- Лесна работа.
И още на другия ден ми докара пясъка.
- Нали те казах, бе Ветко... Нито пари имам, нито съм разчистил. Няма къде да го сложа!
- Пари да съм ти искал? А кобилата ще вкара пясъка, където кажеш.
- Какво да кажа... Не може да мине през чакъла, я!
- Може, може.
И наистина мина пустото му животно. Наистина като танк. Изкачи купчината чакъл само с едно напъване и Ветко взе да разтоварва пясъка оттатък.
- Сега, да знаеш, бати гледа през прозореца и сърцето му така тупа от завист... - и Малък Ветко ми показва с юмрук как завижда братовчед му.
- Стига бе...
- Слушай какво ти говоря. Той ми е хвърлил мерак на кобилата, само чакам да отвори дума и аз да му кажа какво е кон.
- Е, Ветко, чак пък толкова завист. И неговата кобила е хубава. Красота има у неговото конче.
Малък Ветко мълчи обиден. Сяда на капрата, шибва танка и той спокойно измъква затъналите колела. И щом излиза на цимента, точно пред гаража, спира и изпод опашката му на метеното се пльосва едно огромно кобилешко лайно.
Малък Ветко скача от каруцата. Грабва лопатата.
- Не те хареса моята кобила. Ти не я харесваш, ама и тя не те одобрява! - мърмори Малък Ветко и хвърля кобилешкия принос направо в каруцата.
- Аз пък мислех, че ще ми оставиш лайното безплатно. Бакшиш... - казвам аз.
- Да бе, и аз съм такъв несъобразителен! - засмива се Ветко, който вече ми е простил.
И защо да не ми прости, след като кобилата му ми отмъсти за отношението.