автор: Milena_

Чуваш ли как червеното на страстта клокочи
~ подводна река с дълбоки въртопи;
стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи
и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж
и Слънчевото жълто след още дъх от после,

за да се гмурне онова необятно зелено море,
където медени утрини туптят в едно сърчице...

И тъкмо там се любят земя и небе
и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх
и преминаваме през портала като всяко дете
до нежната лила на безкрая, в която светят звезди
....вълшебно е когато пеят дъги