автор: mim

Колколко дълго в ненужна посока уморена и сломена ти си вървяла
Обсебена от вятър подъл, коварно вързал те със корабни въжета
Лазурен бряг едва открит забрави, подвластна на магия умираше
Една нощ в сън си спомни брега и разбра защо душата е кървяла
Бавно нахлуха спомени и блянове които разкъсаха онези въжета
Асимилираш чак сега злата черна магия, тя твоя устрем спираше
Навярно дълго времето за теб бе спряло и сякаш не ти си го живяла
Изгубеният бряг неопознат, дали сега не е разбит от бурни морета
Ех, дали останало е още това което някога във въздуха вибрираше