Не мога сънища да разгадавам.
Човърка раните ми миналата нощ,
от ноктите й капе кръв в кафето.
Сто липси ми дамгосват битието.
Събудена, все още те сънувам
с кожа като пелерина,
която ме обгръща цяла. Вървим.
Ръжта цъфти. Осили ни изгарят.
Макове и мащерки мечтаят
в пазвата на маранята...
Пеперуди на ята прииждат
да боядисват веждите на август.
Играят си на сбъдване очите...
Сънувам, че съм твоето момиче.
Рязтапяш ми капчуците до нежност,
възпламеняваш в мен водата
и се разливам, и те напоявам-
сезоните си сухи с теб забравям.
Когато те сънувам полудявам
и искам да ме осмиряваш-
с очи, с ръце и устни да ме вързваш
в килията на свойта мъжка дързост.
Не мога сънища да разгадавам.
Събуждам се в ръцете с ласо,
оплетено от мащерка и ръж.
В сърцето ми - ловецът-мъж.
01.08.2009