Пристигам с първия за този август дъжд,
потропвам с пръстите си по перваза,
рисувам по прозореца сърца,
стрели,
цветя, в буркани и във вази.
Рисувам и рискувам всеки миг
да ме отминеш със далечен поглед,
в мехурчета бълбукам - воден вик,
не го разбра, прозореца затвори...
Замазва ми рисунките дъждът,
със тънки мокри струйки ги покрива,
на покрива ти
в гларус постоях,
римно меню
- разчитах някой да ме снима
- да лято е сега, но иде зима
- на минувачите отгоре кимах
- и скоро си намерих женска рима