автор: Osip

По скъсаните улици на лятото
беснеят сенките на слънчогледите.
Освирепява житото.
И пада -
не е от болките във коленете
разполовената ми крачка.
Говоря на езика на удавника,
навел глава над бързея
за глътка.
И сигурно до писък оглупявам,
когато по лицето ти се спускам.
И сигурно не е от вчера
пораснало момичето
от твойте сънища -
бледнее юли,
а по тялото
все същата му болка суче.
Подминеш ли нататък ще е утро.
Прекрачиш ли след него
ще е лято.
Беснее писъкът на юли,
а по дланите
свирепите му сенки
крачат.