Когато ти се врекох ме прегърна.
В ръцете си ме стопли, като в пещ.
Устните ти прошепнаха лъжливо, че
ще ме обичаш винаги и страстно ти.
Очите ти разказваха за твойте болки.
Повярва ти наивното момиче в мен.
Когато ти се врекох ме прегърна
и после ме захвърли. Бях ненужна.
Порастнало момиче вече станах.
Не вярвам на прегръдки и слова.
Обидата така горчи в душата, че
има много още да горчи...
Горчива рана в душата ми отвори
и няма лек за рани от любов.