вдъхновено
от Vampire_Blood_Kiss
Посоките ми винаги са вектори.
Само ветровете ги разрошват,
когато ми нашепват имената си
задъхани от дългото очакване.
Забиват гребени в душата ми-
опъват мислите до скъсване.
Шлифоват думите ми скърцайки
и напукват устните на битието ми.
Посоките ти безпощадни
са горещи, диви, жадни.
Юздите ми опъват да вървя
по твойта - вятърна следа.
Понякога мечтая хлад-
неистов е любовния ми глад.
Само вятър с твойто име
от тях успява да ме скрие.
31.07.2009