 |  Някога ще Го попитам.
Несъществености разни, но държа…
Първо, с твоя сакрален въпрос ще започна:
„Къде отива любовта,
когато от вас си отиде?”
Как ли се чувства обесваният в ролята на въжедържач...
После може би ще продължа
със смехотворно остарели детайлчета
като доброта, и честност, и вярване...
Не, не във „грандоманския”, общочовешки смисъл,
а за разнообразие ще бъде едно лично „защо”.
Това ще е някога...
За момента Той не ме иска, независимо от дръзките ми опити,
(също е „немилостив”, макар не като теб)
но пък изпълни дългогодишните ми молитви.
Да те запази.
Интересно само поради каква причина за сметка на други хора,
но явно такава е житейската справедливост.
Това ще е някога, не сега.
Едва тогава, всъщност, всичко ще бъде наред...
А ти продължавай да живееш демонстративно щастливо.
Все някога и аз ще го мога.
И все някога ще успея да се сбогувам вътрешно.
И аз.
Публикувано от viatarna на 31.07.2009 @ 10:29:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Клиширан буквализъм" | Вход | 15 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Клиширан буквализъм
от regina на 07.08.2009 @ 21:11:22
(Профил | Изпрати бележка) | А ти продължавай да живееш демонстративно щастливо.
Все някога и аз ще го мога.
---------------------------------
това е, въщност, най-трудното...трудно се постига безразличието.
дано го постигнеш!...аз не можах. |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.08.2009 @ 22:47:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Още по-трудно според моите остарели разбирания е да се демонстрира безразличие и то да е истина. Но явно е лесно, когато е лесно...
Можем точно толкова, колкото можем, Редж. Явно се отнася и за останалите.
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от Jiva на 07.08.2009 @ 20:48:52
(Профил | Изпрати бележка) | когато ни дойде редът, всичко ще е наред, но няма да го има вълнението от въпросите, защото отговорите им вече ще са тревога на останалите...всъщност неспокойството-неяснота е най-ясният симптом на диагнозата "жив" сред толкова самодоволни мъртви души, запазени в името на порастващите не-доволници...
а "някога" е шизофренно раздвоение между "било" и "ще е", но и двете лица са нереални (безопасни) като оръжие срещу недемонстративно значимото на немилостивото ни сега...
прегръдка, неспокойнице! |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.08.2009 @ 22:44:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Изумително проникновена и красиво-ирационална в изказа, както винаги...
Някои неща наистина едва тогава ще са наред и просто е честно да го признаем. И когато немилостивието грозно напомни за себе си, единственото (авто)оръжие е това познание. Което не означава, че липсващият груб страх за кожата ни е оперирал от поражения вследствие грубостта на самодоволието...
Връщам ти я – в мой стил!
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.08.2009 @ 12:09:23
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм от старомодните наивници, които държат на смехотворно остарелите детайлчета...
Мисля си... ако може лирическата просто да приема всичко и да дава смело напред, към онези върхове, които никой не би й отнел, защото само тя си ги може тези покорявания, само Тя и никой друг!!!
И... защо й е това демонстративно щастие при живеене на живота?!?!?!!???
Колкото до последните два реда - цитирам по памет Ричард Бах... за да има нови срещи, трябва да има сбогувания....
Рейнич!!!
******* |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.08.2009 @ 13:13:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Лейди Старомодна Наивност, можете да заложите целостта на последния косъм от любимата си четка (демек порите на пръстчетата си), че цитираната дама давным давно се е научила да приема въпросното всичко и държи да зяпа директно в ирисите му. Така, както гледа пропастите около споменатите върхове.
Демонстрацията е друга история. Ти си дълбок човек и ме познаваш. Погледни отдолу...
Колкото до последните два реда, зарежи ги и сбогуванията, и срещите, и позволи само да те цитирам:
‘Едно мълчание не е равно на забрава.’
Старомодно-наивна и без оглед на възпитание прегръдка!
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.08.2009 @ 15:59:27
(Профил | Изпрати бележка) | Мамка му.....!
Обичам да ме цитират!!!!!
Подобна прегръдка и от мен! |
]
Re: Клиширан буквализъм
от mariq-desislava на 31.07.2009 @ 22:07:32
(Профил | Изпрати бележка) | Никакви сбогувания не са позволени - особено със себе си. Ще взема да ти припомня нещо старо за повдигане на... каквото искаш:
Non bonus est ulli, qui malus ipse sibi
Казват, че за да промушиш света не е нужно да си луд,
а много, много сам и потрошен от истини,
престояли в саламурата на дните поне две години.
Ние сме повече мразещи, отколкото обичащи,
повече извратени, отколкото нежно-раздиращи,
повече от всичко, по-малко хора.
Умът ни е претъпкан с бесове
които честичко ни разлагат и обезглавяват.
Зловонните смърти са всъщност нищо за нас.
Нали имаш още от онези мънистени кабърчета,
с които паркираше залезите, за да ги гледаш
всеки път, когато хорската злоба те удряше в гръб?
Никой не предполага, че най-великото нещо,
което ще научи в този живот е да обича и да бъде обичан,
не заради друго, а защото сме твърде озверели
за такива абортирани проблясъци.
|
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 08:39:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Както ти казах и преди месеци, М-Д, впечатляващо съчинение... Най-вече с оглед посвещението.
Спокойно, не се сбогувам със себе си. Ролята на жертва никак не ми е на сърце. И сама умея да се вдигам, идея си нямаш дори колко и как. Но от смъртта определено не ми пука. Сякаш... По ред причини.
Просто един ‘абортирал проблясък’.
:)
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 08:46:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Съвършено съгласна. Просто с това определение се изсулваме от грозното амплоа на мелещи сол и набиващи нечие канче.
Благодарност за вниманието!
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 08:50:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Последното действие е отработена и действаща терапия. На ‘ти’ съм с тилилейските джендеми и запиляването на кънда в дивия във всяко едно отношение. Виж, махването с ръка е доооооста по-сложно, но пък какво... Такива сме, каквито сме. Трябва да има и хора като нас, които не умеят да се плъзгат по повърхността и с един жест да изтриват всичко отвътре.
Живот, Сребърна... Всякакъв. Да даде Бог поне всяка негова ситуация да я живеем достойно.
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 31.07.2009 @ 12:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | В чувалчето са всички отговори, Рейни.
|
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 10:49:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Дълбока реплика, Яно. Дълбоко се затрудних какво да й отговоря.
Може би само едно – дори да не ги дава понякога, стига понякога, че приютява...
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от doktora на 31.07.2009 @ 12:30:02
(Профил | Изпрати бележка) | !
Здравей, дъждовна моя, както е казал поета:)))
Рейни силни емоционални и много истински и болезнени, но изживяни стихове...
:))и се преживявят, преживяват се...от опит знам;)
на рейни:)
Прохлада Вам желая, мадам,
бъдете светла и след дъжда
- така озонно свежа и анионна...
/това от мен за теб/))))
|
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 10:33:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така ли? Щом казваш... Смея ли да ти противореча! Респект към опита храня!
:)
Макар че моят друго е доказал. Емили Дикинсън има едно гениално четиристишие в контекста, което лично аз чета на колене.
Пожеланието стриктно ще бъде изпълнено. За вниманието трогната!
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от karmelitass на 31.07.2009 @ 11:00:30
(Профил | Изпрати бележка) | Когато някога...
А някога може да не настъпи никога, Рей*
Но затова съществуват рисковете да се чака и да съществува една проста надежда за нещо по-добро, въпреки, че не винаги то настъпва.
И все пак надеждата за някога е по-добра от категоричното присъствие на никога, нали.
размисли ме, винаги успяваш.
:)))) () |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 10:56:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Усмихна ме...
Едното ‘някога’ ще настъпи като стой, та гледай. Нали знаеш – единственото сигурно в този живот са данъците и смъртта. Виж за другото ‘някога’ никой, никога и за никого не може да го твърди. Но със сигурност имаме право да чувстваме дали, защо и как.
С надеждите по-внимателно, готина. Задължително трябва да ги има, но с един анекс – по-опасно от бесенето е единствено самообесването.
И не му мисли толкова. Опрат ли нещата дотам, действията издишат, а те са единственият критерий за истинност...
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от Omaia на 31.07.2009 @ 10:54:08
(Профил | Изпрати бележка) | Веднъж и племенникът ми ме попита:
"Къде отиват събота и неделя,
когато дойде понеделник?"
Ти си едно голямо дете, Рейни.
Мъдро, добро и енергично!
Прегръщам те!
И да спреш с " дръзките ...опити", ей! ;)
|
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 11:08:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Направи ми невероятен комплимент! Друга история е дали това се толерира от хората и нашия свят...
Да бе, ще спра дрънки! Нали знаеш – комуто е писано да бъде обесен, няма да умре от удавяне.
:)
А ти си едно чудо. И съм сериозна.
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от templier (templierbg@yahoo.com) на 31.07.2009 @ 10:48:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Все някога си искаме онези клиширани дребнички нещица, за разнообразие да е лично и ако може да е сега... Размекваш се, Дъждовита, но струва ми се не като глина, а като лава. Ти си знаеш! :) |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.08.2009 @ 11:31:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Глина не се предвижда определено. Лава – само когато възпламенят вулкана.
:)
За добро или лошо сме (си) до престъпност меки. Въпросът е как се бърка под корубата. Ти (си) знаеш...
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от ANG на 12.08.2009 @ 15:41:46
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | шегувах се
това сама ли си го изживя и написа - пак се шегувам,
което е добър признак значи
та - на въпроса
четя те отдавна и само на твоя начин на писане не съм подражавал - сиреч, не съм си крадвал нещо
сещаш ли се защо - защото си неподражаема
ако го направя, всеки ще познае че си ти - но всъщност - така и не опитвам
ето ти още десертчета от мен7
значи
пишеш всичко друго, но не и клиширано - сложнички и дълги мисли, които обаче искат дълбочина на вникването и държат влага поне няколко дни
по този начин, по мое мнение - ти наистина покриваш разбирането за ТВОРЧЕСТВО - нови неща, а не до втръсване повтаряни от други
продължавай все така да ме кефиш |
]
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.08.2009 @ 17:30:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Определено си е шега, защото очевидно се случва устойчиво да устояват на демонстративно-завладяващото ми присъствие.
:)
Извън самоиронията често се оПЪНвам, когато чуя подобни думи, но с теб не смятам да се церемоня, а неподражаемо ще те прегърна!
:)
Впрочем, чувствата и въпросните остарелите детайлчета са най-преексплоатираното клише, така че определено виноват.
Благодаря ти за калорийната бомба! Майната им на диетите...
|
]
Re: Клиширан буквализъм
от Ufff на 17.08.2009 @ 14:23:01
(Профил | Изпрати бележка) | Да ти имам въжедържача, Рейни!;)
Слънчице дъждовно молитвено! |
]
Re: Клиширан буквализъм
от dandan на 20.08.2009 @ 11:02:28
(Профил | Изпрати бележка) | Свободата след вътрешното сбогуване е неописуема...
И защо ми се струва, че си успяла..почти. Их, ама го мисля тоя стих, дни... |
Re: Клиширан буквализъм
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 20.08.2009 @ 11:25:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | В твърде много неща съм успяла, Дани. Нямам грам предвид конвенционалния успех, разбира се...
Просто съм се научила да заставам (грубо) лице в лице с истината. И не мисля, че сме виновни за начина, по който сме създадени – да не разполагаме с универсална гъбичка, която лесно и безболезнено да трие дясното полукълбо на кортекса (за госпожа докторката едва ли е проблем терминологията).
Затова такива като нас леко на завоите, щото после...
И е само един стих. Само това. А пък аз го мисля години.
:)
Их, ама се радвам на такива читави хора като теб!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 710
ХуЛитери: 4
Всичко: 714
Онлайн сега:
