автор: sheherezada

Когато ми забиеш нож в гърба
и тръни във очите ми насаждаш,
тогава съм способна на война,
на бран и на убийство,
            щом досаждаш.

Когато ме заплюеш без вина,
дори да нямам нерви да те
                                  чакам,
бродирам си търпение с ръка,
която е присъща на палачите.

Но щом ми писне, тази тишина,
с която ме даряваш все по
                                тъмно,
превръщам в остриета на кама

и ги забивам
     в тебе да покълнат.