автор: Silver Wolfess

…Мълчанието плъзва – кротка рана.
С очи на риж лисугер е септември.
Превръща се във бряг за единаци.
И те заселвам в празното до мене.
И цяла нощ те пиша в апокрифи,
римувам те със Алфа и Омега.
Така си ми удобен за обичане,
но само ми е тихо на вечеря.
Навярно съм от род на аргонавти,
обречени на суша да не стъпят,
и другото ти име е Итака,
но нямам път към теб… И струва скъпо.

Протягаш глас… Приличаш ми на песен.
За мачтата държи ме такелажът.
И кръст побих. За него се калесах.
/Подпирам си небето да не падне./
Понякога я чувам да проплаква.
Солено стърже... Нека се пречисти.
Оранжев портокал след туй е здрачът –
от сладост лепне…
          И те доизмислям.