автор: lita

Иска ми се да заплача.
Да ми олекне чрез сълзи.
Да излея мъката във здрача.
Да бъде всичко както по преди.

Промених се много....... знам.
И сигурно моя е вината.
Промених се и това е срам
сломена от живота бях в войната.

Но дори и променена – Пак съм аз!
Момичето, което бях преди...
Във очите, във душата – Пак съм аз!
Макар съдбата тежък жребий да ми отреди.

С малък тласък ще пробягам пак.
Във бура, сняг дори в порой.
Медали ще печеля със мерак,
ако повярва в мене някой.

Но сама на старта ме е страх -
да ида, да застана, да се състезавам.
За жалост, живота е игра на шах,
а явно аз душа на пешка притежавам...