автор: jelyaznovski

ПИЛЕШКА ПРИКАЗКА

/ Хич не се помайвай, Дяд, а сядай да пишеш приказката!
Алиса /


Делян преполови чепката и изведнъж му стана съвестно. А животинките? А те грозде не ядат ли? Спря да дъвче и клекна пред кокошарника. Пилетата и патетата се наредиха на мрежата – на всяка човка по дупка.
Делян накъса зрънца и ги запъха през мрежата. Жълтурковците клъвваха зърно и кой знае защо хукваха да бягат.
Делян много се зачуди.
- Защо бягате жълтурковци?
Всеки отговори по нещо – кой пиюк, кой паюк. Само Шарко не каза нищо. Не беше много добре Шарко. Той така се засили, така удари с човката, че половината му глава хлътна в зрънцето. И така остана.
Шарко подхвана зрънцето с краче, напъна, но само успя да седне на земята. Зрънцето не помръдна. Опита Шарко да извика, но се чу само пискане като от малкото чайниче на Миша. Напъна Шарко още веднъж, но падна по гръб и замаха с крака.
И тогава на помощ се притече Пиги.
- Не мърдай! – извика Пиги.
Шарко спря да рита във въздуха.
Пиги налапа зърното от другата страна и задърпа. Нищо.
- Изправи се! – извика Пиги. – Хайде двамата.
Целият кокошарник се събра да гледа борбата.
Шарко с мъка се обърна по корем, после стъпи на крака, в това време Пиги нагласяше зрънцето в човката си.
- Сега! - опита се да извика Пиги, но се чу само едно „хап”.
И двамата паднаха по гръб. Пиги задавено кашляше. Нещо беше заседнало в гърлото му, за миг спря дъха му и потъна навътре.
Пиги очудено зяпна. Зрънцето беше изчезнало
- Ама аз без да искам!
Шарко обаче врътна обиденото си задниче и разбута зрителите. Пилешкият народ се пръсна да търси буболечки. Пиги остана сам, засрамен и нещастен.
- Аз наистина не исках! - опита да се успокои той. Обаче напротив – стана му много мъчно, че така постъпи с приятеля си, наведе глава и заплака. Плака цяла минута. Никой не му обърна внимание. Пилешкият народ се беше наредил на мрежата и следеше как Делян дояжда грозда си.
Пиги се отчая. Събра цялата си смелост и тръгна към мивката.
Голяма и дълбока беше мивката. Дядо Мишо я изрови от избата, подпря я с камъчета в ъгъла на кокошарника и я напълни с вода. Стана езерце за чудо и приказ. Пилешкият народ топеше човки, жабуркаше се и се радваше.
Пиги обаче не се радваше.
- Ще се удавя! – реши той. Шарко го намрази. Другите го отбягват. Не вярват ,че глътна грозденцето без да иска.
И Пиги се хвърли в езерцето. Замаха с крака, стигна дъното, но водата го пое и го издигна нагоре. Пиги повтори. С все сила се устреми към дъното, удари човка в гладкия порцелан, нямаше за какво да се задържи и водата отново го изхвърли нагоре. Пиги обаче беше упорит. Отвори човка, загълта вода, но само се нажубурка .
Пиги се отчая. Не можа даже да се удави.
- Не се излагай! – каза някой от клона на прасковата. – Не се излагай като глупава кокошка.
Беше стария Врабчок.
- Никой досега не се е удавил в мивка! – продължи Врабчок. – И ти няма да се удавиш...
- Ама аз искам!
- Искаш, ама си пате. По-добре здравата се нажубуркай, пийни водица и ще се развеселиш.
- Значи и да се удавя не мога. О нещастникът аз! – каза си Пиги. – Тогава ще се обеся.
И тръгна да се беси. Но докато търсеше въже, срещна Шарко.
- Здрасти, приятел! – каза Шарко.
- Здравей! – очуди се Пиги.- Ама ти не се ли сърдиш?
- Защо да се сърдя? – Шарко беше забравил за зрънцето. А и Пиги не искаше да си спомня.
- Хайде с да се нажубуркаме...- предложи Пиги.
Двамата затичаха към езерцето.