"Нито без теб,нито с теб бих могъл да живея"
Овидий
"Любовни елегии" III,11,39
Любовта ни е трудна за вярване
и не гали, а реже с кама.
Тя не свършва с последното скарване
и не може да бъде сама!
Любовта ни е чаша с отрова
и вещае мъчителна смърт,
и след нея да няма "Отново",
да остават следи, но без път!
Любовта ни е трудна за бъдеще,
тя не сваля, а стреля звезди
и мечтите от нея са страдащи,
и след нея не помни "Преди".
Любовта ни е страстно проклятие,
тя не моли, не чака, не спи!
Тя наказва, но още в зачатие
и убива с коварно " Търпи!"
Любовта ни преряза ми гърлото,
аз опитах да глътна-уви!
Тя красиво е ложе,но смъртното
и от нея животът кърви!