автор: rosi45

Тя чува дрънченето на ключове пред вратата. Вече е напрегната - оня кретен докато улучи дупката... Влиза в хола, където тя си гледа сериалчето. Пльосва се в креслото, при което шкембето му се разтриса като пача. Сега ще си качи краката
на табуретката, та да се размиришат по-добре. Отдавна беше разбрала, че му липсват първите седем години, но той не се поддаваше на обучение.
Мълчат. То, мълчанието може и да е злато, може и да е знак на разбирателство,
може и да е уютно, но тук не е нито едно от тях. От това мълчание - атмосферата в
стаята с нож да я режеш. Тя става да отиде в стаята си. Той я проследява със свиреп поглед - какво размотава кльощавия си задник пред очите му, че и с къси панталонки, какво ли има да покаже!?
Всеки вечеря в стаята си с това, което си е купил или приготвил. И двамата злорадо се усмихват. Тя - защото вече не се върти по цял ден край печката, за да си напълни той търбуха. Той - че не тя ще му яде паричките.
Той влиза в банята. Аха, оная филоксера ползва шампоана му, много бързо намалява. Ама той пък ще си измие зъбите с нейната паста!
Бяха минали периода на безкрайните скандали, периода на безразличието, периода на добри съквартиранти, но вече са в периода на тихата омраза и негласната война. Всеки тайно се надява да е победителят, че да си поживее спокойно без другия.
Защо са още заедно? Хванати са в капана на навика, който има желязна хватка и се изгражда неусетно с годините.
Ако не е толкова тъжно, голям смях щеше да падне!