Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъсняла и бавна посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите . А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива- лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато
всички пътища водят към светлият трон на октомври.
И макар неживяно да издъхва в ръцете ти лятото-
приеми закъснялата. Нея си струва да помним.