автор: roza1

Защото Господ празнува
в неделя.
Защото беше суша -
не валя.
Родих се слаба,
влюбена и нежна
и ме нарекоха -
Жена.

Защото беше празник,
времето лениво
не търси дълго букви.
За това,
ми дадоха тогава
буква първа-
живота ми започна
с А.

Дремеше до този ден
живота.
Събудих го крещейки
с в е т л и на!
Очите майчини ме взеха
и ме помилваха-
е л а!

Сред купища от календари
вървя, вървя..
По- силна съм днес?
Едва ли- пак плача..
и от щастие
и от тъга.
Очите ми познаха обич.
В сърцето ми живее
Любовта.

28.07.2009