автор: CTPAX

Беше влюбена в импресионистите
или всъщност – хваната натясно от
„каквото разбирам, това и харесвам”.
„Не те разбирам – беше гласовата реплика, –
следователно не те харесвам”– се прокрадваше наум
и я завладяваше до степен
на отричане.
Беше въпрос на обстоятелство,
а не въпрос на време,
да си обърне гръб,
затова избягваше да се анализира.
И тичаше, тичаше, тичаше,
а дъждът плюеше петите ѝ,
защото бе виждал болката
от сухото им разпукване,
когато се раждаха лилиите,
изсмукали до лумен светлинния поток,
концентиран в точка за прицел.