автор: vikito_1960

От мене не можеш да си идеш,
поискал любов или нищо.
Небето ридае и разбрида
облаци на парцаливи нишки.
От тебе не мога да си тръгна,
недала любов и всичко.
Капе есента и залъгва
дървото, че голото му прилича.
Но и да останем - не можем.
И двамата.
                Боже!
Ние сме две половини от пътя -
осова линия през сърцата живее.
Зимата киха. А лятото къпе
неродено дете...
                           И се смее.