Сто куршума от упор.
Толкова много кръв!
Тишината червена.
От залез...
Сто прорязани рани,
разцъфтели цветя.
Бяла роза, червена до алено.
Разговаряме.
Всяка дума – стрела.
Има цел -
Жива плът
И страдание.
Всяка пауза
има цена.
Няма кредит-
ще е я изстрадаме.
Всеки нож –
острие, затъпяло от удари.
Всеки вик
е сърце
и повикало
и нечувало...
Всеки миг –
Тишина,
полудяла
от нахлуване.
На куршумите!
И ... стрелите!
На ...Думите.